Вътрешна сила
Отдавана забравили за вътрешната сила, изгубили сме я дори,
погубена едва ли не нарочно,
стои и чака, скрита е в онези там дълбоки, тъмни, непрогледни дълбини.
Поставена в затвора - мрачен, създаден от самите нас в собствените ни глави,
копнее да покаже,
че погрешно е потъпкана, сложили дори сме тежки окови на нозете ѝ.
Завой обратен, рязък нужен е, към онзи чист и ясен лъч от светлина,
когато носили сме с шепи пълни, пламъка най-свят,
изпепеляващ, всичко лошо в онази там мрачна, страшна сивота.
Обърнати назад си мислим, че няма мрака да разпръснем, победим
и сякаш се виним, че изгубили сме се сами. ...