Вътрешна сила

Отдавана забравили за вътрешната сила, изгубили сме я дори,
погубена едва ли не нарочно,
стои и чака, скрита е в онези там дълбоки, тъмни, непрогледни дълбини.
Поставена в затвора - мрачен, създаден от самите нас в собствените ни глави,
копнее да покаже,
че погрешно е потъпкана, сложили дори сме тежки окови на нозете ѝ.
Завой обратен, рязък нужен е, към онзи чист и ясен лъч от светлина,
когато носили сме с шепи пълни, пламъка най-свят,
изпепеляващ, всичко лошо в онази там мрачна, страшна сивота.
Обърнати назад си мислим, че няма мрака да разпръснем, победим
и сякаш се виним, че изгубили сме се сами.
Но начин лесен няма,
развитието трудно идва, ако не си го пожелаем като най-святата мечта.
Съзнаем ли изгубената сила,
многократно ще се изпълним с нов копнеж.
Това урок е много труден и скъпо струва, измерен във времето,
но тръгнем ли веднъж по пътя стръмен ще се справим,
знаейки, че ще ни донесе отдавна изгубената жажда за живот.
С онази страшна, чиста сила ще качим отново,
всяко стъпало - стръмно, потънало в дълбокото,
да видим грешките си стари, отстранявайки ги с ярка светлина -
мъдър начин да изчистим допуснатото в миналото зло.
Онази свята, сила ще ни тласка тя, към нов по-труден поучителен урок,
в който жадни ще стоим и ще мълчим,
отпивайки по-малки, оценени глътки от онази чаша пълна с любов.