bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
5 mar 2011, 11:16

Във Фейсбук 

  Poesía » De amor
1815 0 20

Във Фейсбук

                       На Д.

А!...Здравей...Аз съм. Не, няма място за чудене.

Едно „клик“ и-готово. Във Фейсбук сме всичките.

Чудното е, че ти нямаше ден за губене, 

а сега, посред нощ, ме издирваш по снимките...

 

Да, герой си! Мъже като теб, щом самички са,

 завладяват компютъра с хъс след вечерята.

Не се чудя, че ти там сечеш стръвно с мишката,

 както секли са змейски глави звездочелите.

 

Променена съм, казваш...Язвителна, свъсена,

сякаш друга жена е. Навярно така ще е...

Но тогава те дразнеше ласката в пръстите,

а доброто във думите беше глупащина.

 

Да, добре съм сега. Пиша...Не, тебе няма те.

Не си вписан при лошите...Нито при злите ми...

Но защо за героя лош все се надявате?

Може би е защото след него залитаме...

 

Не! Не беше любов...Но сред лудото тичане

 в мойте първи години в земята тук, чуждата,

тъй жадувах да казвам на някой „Обичам те!“,

че от болка бях сбъркала любовта с нуждата.

 

Ех! Сглупих с теб тогава, но пазя поуките!

Че сам в къщи не значи самотен, различно е.

И че не е мъж тоз, който не е научил, че

чука се само с чук. С другото е обичане!

 

И че щом пиле-чувство ти кацне на рамото,

то ума на сърцето ти мери с ушите си-

ще остане, щом чуе, че важно е само то,

а не колко такива геройски убити са!

 

Сигурно затова и стихът ми е...никакъв!

Сякаш трън в пета вадих. Измъчи ме цялата...

Грешка беше да кликваш във сайта със снимката.

Там ме няма. Във Фейсбук  е само раздялата.

 

                                                          Март 2011, Мадрид

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вьрна ме много назад когато не се познавахме.Тогава някой ти каза "тук не виждам не6то важно за една врьзка"а ти попита,"а кьде е това важно не6то тогава"Ето тука е в стиха ти ,мила.Добре си го написала.Браво!
  • Клюкарника му викам аз на фейса, хубав стих
  • Много мислещо стихотворение! И много силно!Красота!
  • Благодаря ви, приятели!

    ПРОСТЕНО, ПРОСТИ НА ВСИЧКИ!

    Слънчева неделя!
  • "Ех! Сглупих с теб тогава, но пазя поуките:

    Че сам в къщи не значи самотен, различно е.

    И че не е мъж тоз, който не е научил, че

    чука се само с чук. С другото е обичане!"
    Браво, Петя!!!
    /а аз във фейсбук много рядко влизам/
  • Ох!С поздрави, Петя!Харесах!
  • Прекрасно!Къде е бутона "Прекрасно!"???...Останах без думи-много истина има изказана в стиховете ти.Поздрав и продължавай да ни радваш
  • "че болка бях сбъркала любовта с нуждата"

    !
    Позрав!
  • !!!
  • Много,много ме зарадва стихът ти !
  • Поздрав оттук, щом не си във Фейсбук! Колкото до образованието и мен ме притеснява, че се превръща в образувание!
  • Толкова чар има в това стихотворение, Петя!
  • Благодаря ви, приятели!
    Лучано, не Д. ми липсва, брат!
    Виктор, често си мисля колко по лесен би бил живота ни, ако в училище не ни пълнеха главите с ненужна информация, а ни бяха дали елементарни познания за човешкото в човешките отношения.
    Стефче, болката понякога ни кара да посегнем към аналгетик...но раните остават.
    Весел край на седмицата на всички прочели!
  • Много съкровено и иситинно!
    Поздрав, Петя!
  • Разкошно е! Поздравявам те!
  • Много ми хареса ! Браво!
  • че от болка бях сбъркала любовта с нуждата. Казват, че в болката е истината. Обичай! Много е хубаво е написаното! Поздрави И прегръдки от България!
  • !!!
    Не! Има Ви! Във Фейсбук на Д! Не е раздяла, ще ви бъде!
    Права сте за обичането, ние го разбираме много късно!
    Благодаря Ви!
  • За любовта няма граници! Признай си че "той" ти липсва!
  • Ех! Сглупих с теб тогава, но пазя поуките:
    Че сам в къщи не значи самотен, различно е.
    И че не е мъж тоз, който не е научил, че
    чука се само с чук. С другото е обичане!

    !!!
    Пети*
Propuestas
: ??:??