Във Фейсбук
Във Фейсбук
На Д.
А!...Здравей...Аз съм. Не, няма място за чудене.
Едно „клик“ и-готово. Във Фейсбук сме всичките.
Чудното е, че ти нямаше ден за губене,
а сега, посред нощ, ме издирваш по снимките...
Да, герой си! Мъже като теб, щом самички са,
завладяват компютъра с хъс след вечерята.
Не се чудя, че ти там сечеш стръвно с мишката,
както секли са змейски глави звездочелите.
Променена съм, казваш...Язвителна, свъсена,
сякаш друга жена е. Навярно така ще е...
Но тогава те дразнеше ласката в пръстите,
а доброто във думите беше глупащина.
Да, добре съм сега. Пиша...Не, тебе няма те.
Не си вписан при лошите...Нито при злите ми...
Но защо за героя лош все се надявате?
Може би е защото след него залитаме...
Не! Не беше любов...Но сред лудото тичане
в мойте първи години в земята тук, чуждата,
тъй жадувах да казвам на някой „Обичам те!“,
че от болка бях сбъркала любовта с нуждата.
Ех! Сглупих с теб тогава, но пазя поуките!
Че сам в къщи не значи самотен, различно е.
И че не е мъж тоз, който не е научил, че
чука се само с чук. С другото е обичане!
И че щом пиле-чувство ти кацне на рамото,
то ума на сърцето ти мери с ушите си-
ще остане, щом чуе, че важно е само то,
а не колко такива геройски убити са!
Сигурно затова и стихът ми е...никакъв!
Сякаш трън в пета вадих. Измъчи ме цялата...
Грешка беше да кликваш във сайта със снимката.
Там ме няма. Във Фейсбук е само раздялата.
Март 2011, Мадрид
© Петя Божилова All rights reserved.
