Изгубих се в свят на лицемерие и лъжи,

където за жълти стотинки продават се души.

Без любов, без обич, без приятелство по пътя си вървя.

Все по-силен и силен ставам, знам го това.

Сърцето ми плаче, а в очите няма сълзи.

Пропилях ги по чуждите мъки и мълви.

А сега, кой ръка на мен ще подаде?

Нали съм силен? Защо ми е, та отново да ме предаде?

Доверието отдавна потъпках в калта,

а егоизмът стиска силно моята ръка.

За нула време превърнах се в масовия човек,

дето е по-отблъскващ и от плужек, и от навлек.

Добър да бъда? Не благодаря!!!

Таз актьорска роля попари моята душа.

Във филма на живота злия ще играя.

Що е добро вече не копнея и да зная.