31 jul 2011, 13:49

Във малката ни плодова градина

1.1K 0 2

Във малката ни плодова градина

накапали са няколко листа,

приижда есен, после зима,

почукваща на нашата врата.

 

Сезоните се сменят бързо,

летят, фучат като стрели,

а наш‘та младост, мила моя,

застинала е тук, нали?!

 

И сякаш искрени молитви

забавят нежния ù ход,

библейски думи, сказки, притчи

намират ли за младостта ни брод?!

 

През зимата студена, люта,

заспива ли тя своя сън?

Нима сънят е туй, което

задържа старостта отвън?

 

За пролет тайно си мечтаем,

и аз, и ти - през есента,

живот ли нов тогаз чертаем?

Със блясък, звук и красота.

 

Че всичко цъфнало и свежо,

обляно в пролетни лъчи,

струи и диша в свята нежност

и плакне бисерните си очи.

 

Но в малката ни плодова градина

накапали са множество листа,

дошла е есен, следва зима,

надничаща зад таз‘ врата...

 

                                                                                         12.06.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...