31 jul 2011, 13:49

Във малката ни плодова градина

1.1K 0 2

Във малката ни плодова градина

накапали са няколко листа,

приижда есен, после зима,

почукваща на нашата врата.

 

Сезоните се сменят бързо,

летят, фучат като стрели,

а наш‘та младост, мила моя,

застинала е тук, нали?!

 

И сякаш искрени молитви

забавят нежния ù ход,

библейски думи, сказки, притчи

намират ли за младостта ни брод?!

 

През зимата студена, люта,

заспива ли тя своя сън?

Нима сънят е туй, което

задържа старостта отвън?

 

За пролет тайно си мечтаем,

и аз, и ти - през есента,

живот ли нов тогаз чертаем?

Със блясък, звук и красота.

 

Че всичко цъфнало и свежо,

обляно в пролетни лъчи,

струи и диша в свята нежност

и плакне бисерните си очи.

 

Но в малката ни плодова градина

накапали са множество листа,

дошла е есен, следва зима,

надничаща зад таз‘ врата...

 

                                                                                         12.06.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...