Във малката ни плодова градина
Във малката ни плодова градина
накапали са няколко листа,
приижда есен, после зима,
почукваща на нашата врата.
Сезоните се сменят бързо,
летят, фучат като стрели,
а наш‘та младост, мила моя,
застинала е тук, нали?!
И сякаш искрени молитви
забавят нежния ù ход,
библейски думи, сказки, притчи
намират ли за младостта ни брод?!
През зимата студена, люта,
заспива ли тя своя сън?
Нима сънят е туй, което
задържа старостта отвън?
За пролет тайно си мечтаем,
и аз, и ти - през есента,
живот ли нов тогаз чертаем?
Със блясък, звук и красота.
Че всичко цъфнало и свежо,
обляно в пролетни лъчи,
струи и диша в свята нежност
и плакне бисерните си очи.
Но в малката ни плодова градина
накапали са множество листа,
дошла е есен, следва зима,
надничаща зад таз‘ врата...
12.06.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
