Във мрака на въпросите извечни
стоя от Слънцето огряна
и блеснал, океана съзерцавам,
замислена се вглеждам до забрава...
Преглъщам залците несмлени,
че сдъвча ли ги - повече горчат
и впиват се в гръдта ми, в мене,
а вечерта - не мога за заспя.
От тиха болка се превивам
и все по-малко ме боли...
изнемощяла не, а помъдряла
е болката във мене - не крещи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse