Във онзи миг, когато аз разбрах,
че дланите ми са криле на птица.
По-волна и от вятър полетях
над всички суети на този свят.
Във онзи миг, когато се намерих
във светлото летене на звездите
по-щедра от водата се разлях
над пътища, достигнали сърцето.
Във този миг разстлях си я душата
над брегове от слънчев листопад,
на две я разделих и същността си,
над цъфнали ливади с ветрен смях. ...