Във онзи миг
Във онзи миг, когато аз разбрах,
че дланите ми са криле на птица.
По-волна и от вятър полетях
над всички суети на този свят.
Във онзи миг, когато се намерих
във светлото летене на звездите
по-щедра от водата се разлях
над пътища, достигнали сърцето.
Във този миг разстлях си я душата
над брегове от слънчев листопад,
на две я разделих и същността си,
над цъфнали ливади с ветрен смях.
И кой ще обвини във мен жената,
раздала се до сетната си топлина,
че надълбоко в себе си съм раждала
искрите жарки на кръвта.
Те, миговете, идват и си тръгват,
какво, че някой някъде кладе
от съчките на своето безвремие
едно небе за моето сърце...
Нали съм звездната душа на Рая,
където се прераждат световете.
Аз все така пътувам към безкрая
с искрата светла в своето сърце.
че дланите ми са криле на птица.
По-волна и от вятър полетях
над всички суети на този свят.
Във онзи миг, когато се намерих
във светлото летене на звездите
по-щедра от водата се разлях
над пътища, достигнали сърцето.
Във този миг разстлях си я душата
над брегове от слънчев листопад,
на две я разделих и същността си,
над цъфнали ливади с ветрен смях.
И кой ще обвини във мен жената,
раздала се до сетната си топлина,
че надълбоко в себе си съм раждала
искрите жарки на кръвта.
Те, миговете, идват и си тръгват,
какво, че някой някъде кладе
от съчките на своето безвремие
едно небе за моето сърце...
Нали съм звездната душа на Рая,
където се прераждат световете.
Аз все така пътувам към безкрая
с искрата светла в своето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздравления, Джейни!