15 ago 2014, 16:17  

(... Във влака за Пловдив)

  Poesía
627 0 0

До скоро, София моя...

Мой град си сив и студен,

но аз в твойта прегръдка родих се,

затова си място любимо за мен.

 

По твоите улици прашни се скитах,

пред твоите витрини замечтана стоях,

на твоите пейки любовта за първи път опитах,

по твоите паркове щастлива вървях.

 

Още помня как се криех зад ъгъла с цигара,

как се смеех с приятелите ми в захлас

и как все ми се караше мама,

че не спазих отново вечерния час.

 

Ех, София моя -

град на спомени, град на мечти.

Така безумно те обичам,

но далеч съм аз, далеч си ти.

 

Пораснах и те напуснах

с много мъка, с тежки сълзи,

оставих майка, татко, батко,

теб, роднини и приятели добри.

 

Често нощем всички ви сънувам,

плащайки тази скъпа цена,

но дълг е да отпътувам,

да се справям в живота сама.

 

О, София - без тебе не мога.

Чакай ме, ще се върна пак...

Ще бие в сърцето ми щастлива тревога,

блеснеш ли в прозореца на някой следващ влак...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Natalie Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...