6 oct 2017, 23:37

Във въпросник

  Poesía
549 1 1

Един въпрос ме мъчи мъжки
и като Хамлет се терзая:
Дали със Бойко или с въшки
да съм смирен от днес до края?

 

И двете хапят нечовешки.
Корупцията е въшкарник.
Не искам да направя грешка
и да ме смятат за бездарник.

 

Аз имам опит в занаята.
Мога да кова пирони.
Разклатена ни е страната,
дори мазилката се рони.

 

Не съм мазач, но ще опитам.
Не съм и лидер и си трая.
Защо нормалните закони,
зачеват Ад дори и в Рая?

 

От въшките, ми е дискфортно,
но с хапането се търпява...
Чувствам се като животно,
не като гражданин в държава.

 

Въшкар ми е съдбата горка.
Бойкар не дават ми да бъда.
Метафорно, изплаках болка.
Реално страховете пъдя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....