6 окт. 2017 г., 23:37

Във въпросник

552 1 1

Един въпрос ме мъчи мъжки
и като Хамлет се терзая:
Дали със Бойко или с въшки
да съм смирен от днес до края?

 

И двете хапят нечовешки.
Корупцията е въшкарник.
Не искам да направя грешка
и да ме смятат за бездарник.

 

Аз имам опит в занаята.
Мога да кова пирони.
Разклатена ни е страната,
дори мазилката се рони.

 

Не съм мазач, но ще опитам.
Не съм и лидер и си трая.
Защо нормалните закони,
зачеват Ад дори и в Рая?

 

От въшките, ми е дискфортно,
но с хапането се търпява...
Чувствам се като животно,
не като гражданин в държава.

 

Въшкар ми е съдбата горка.
Бойкар не дават ми да бъда.
Метафорно, изплаках болка.
Реално страховете пъдя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...