6 окт. 2017 г., 23:37

Във въпросник

554 1 1

Един въпрос ме мъчи мъжки
и като Хамлет се терзая:
Дали със Бойко или с въшки
да съм смирен от днес до края?

 

И двете хапят нечовешки.
Корупцията е въшкарник.
Не искам да направя грешка
и да ме смятат за бездарник.

 

Аз имам опит в занаята.
Мога да кова пирони.
Разклатена ни е страната,
дори мазилката се рони.

 

Не съм мазач, но ще опитам.
Не съм и лидер и си трая.
Защо нормалните закони,
зачеват Ад дори и в Рая?

 

От въшките, ми е дискфортно,
но с хапането се търпява...
Чувствам се като животно,
не като гражданин в държава.

 

Въшкар ми е съдбата горка.
Бойкар не дават ми да бъда.
Метафорно, изплаках болка.
Реално страховете пъдя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...