Един въпрос ме мъчи мъжки
и като Хамлет се терзая:
Дали със Бойко или с въшки
да съм смирен от днес до края?

И двете хапят нечовешки.
Корупцията е въшкарник.
Не искам да направя грешка
и да ме смятат за бездарник.

Аз имам опит в занаята.
Мога да кова пирони.
Разклатена ни е страната,
дори мазилката се рони.

Не съм мазач, но ще опитам.
Не съм и лидер и си трая.
Защо нормалните закони,
зачеват Ад дори и в Рая?

От въшките, ми е дискфортно,
но с хапането се търпява...
Чувствам се като животно,
не като гражданин в държава.

Въшкар ми е съдбата горка.
Бойкар не дават ми да бъда.
Метафорно, изплаках болка.
Реално страховете пъдя.