Във въздуха около мен си,
мога да откъсна листо
от плътността, с която го запълваш,
да облека риза от заряда чувства
пропити в прозрачността му.
Нямам сили да издишам,
въпреки, че отново ще те вдишам.
Задържам те в дъха си,
усвоявам всяка луда молекула,
изградена със сложността да те има
във вибрациите на живота,
подвластен да не съществува ...