Във въздуха около мен си,
мога да откъсна листо
от плътността, с която го запълваш,
да облека риза от заряда чувства
пропити в прозрачността му.
Нямам сили да издишам,
въпреки, че отново ще те вдишам.
Задържам те в дъха си,
усвоявам всяка луда молекула,
изградена със сложността да те има
във вибрациите на живота,
подвластен да не съществува
без необходимостта от въздух.
© Misteria Vechna All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
