4 sept 2011, 21:52

Въздигане от дълбините

  Poesía » Otra
696 0 2

Пред погледа ми хиляди години минаваха,
хиляди човешки животи се стопяваха.
Милиони души забравих,
стотици спомени зад себе си оставих,
не можах да простя на вечността,
задето ме създаде,
задето все ме пази от Смъртта
и превърна ме в наяда...
Но кълна се, че с Жътваря аз ще си отида,
ще избягам, по-тиха от дихание
и много надалече ще отплавам - 
на една вселена разстояние...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не, определено не означава това. Всъщност наядите са дъщерите на боговете на морето.
  • наяда... наядена ли означава?
    Не бързай, да отплаваш!
    Имаш мисия тук!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...