Ех, приятелю, няма забрава,
до гроб се живее с такава любов.
Тлеещ въглен, в горяща жарава,
пронизал сърцето, сякаш е нож.
Нощем свидетел са ми звездите,
как бавно угасва сърцето.
Останах с мечти, на парчета разбити
и вярата в бъдещето, ми беше отнета.
Ех, приятелю, как се живее, без тази любов,
денем гори и стопява сърцето,
нощем обсебила сънищата ми нови,
достигнала даже и отвъд небето.