Въздишка

Ех, приятелю, няма забрава,

до гроб се живее с такава любов.

Тлеещ въглен, в горяща жарава,

пронизал сърцето, сякаш е нож.

Нощем свидетел са ми звездите,

как бавно угасва сърцето.

Останах с мечти, на парчета разбити

и вярата в бъдещето, ми беше отнета.

Ех, приятелю, как се живее, без тази любов,

денем гори и стопява сърцето,

нощем обсебила сънищата ми нови,

достигнала даже и отвъд небето.