Неоспоримо

Poesía » Otra

1.1K 1 20

Животът никога не губи

във битката си със човека.

Притиска го със лапи груби,

но път му дава. И пътека.

Животът е един спектакъл,

а пък човекът е актьорът.

Сам Бог Съдбата е изпратил,

за да му бъде режисьорът.

Тук настояще се играе,

а бъдеще се режисира.

Това е вечният театър,

а сцената му е всемирът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda (Елица Ангелова)

Благодаря ти, Марче. Трогната съм.

2008-03-29T22:45:27+02:00
marcheto_73 (Мара Савова)

Вярно е това - Любовта, винаги спасява, такава е нейната сила!
Прекрасен и силен стих Ели!
Поздрави!!!

2008-03-29T13:06:54+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря ти, Анна. Пожеланията ти са много подходящи за момента.
Сякаш виждаш съдбата ми...

2008-03-29T00:21:51+02:00
edelvais (Анна Попова)

Силна страст и силни чувства владеят и вилнеят в душата ти и нека останат жадни и ненаситни! В това е красотата, че си жив! Прегръдка и

2008-03-28T23:11:46+02:00
voda (Елица Ангелова)

Отново сте щедри към мен, приятели.
Благодаря ви!

2008-03-28T18:00:23+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0