Неоспоримо

Poetry » Other

1.1K 1 20

Животът никога не губи

във битката си със човека.

Притиска го със лапи груби,

но път му дава. И пътека.

Животът е един спектакъл,

а пък човекът е актьорът.

Сам Бог Съдбата е изпратил,

за да му бъде режисьорът.

Тук настояще се играе,

а бъдеще се режисира.

Това е вечният театър,

а сцената му е всемирът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Благодаря ти, Марче. Трогната съм.

2008-03-29T22:45:27+02:00
marcheto_73 (Мара Савова)

Вярно е това - Любовта, винаги спасява, такава е нейната сила!
Прекрасен и силен стих Ели!
Поздрави!!!

2008-03-29T13:06:54+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря ти, Анна. Пожеланията ти са много подходящи за момента.
Сякаш виждаш съдбата ми...

2008-03-29T00:21:51+02:00
edelvais (Анна Попова)

Силна страст и силни чувства владеят и вилнеят в душата ти и нека останат жадни и ненаситни! В това е красотата, че си жив! Прегръдка и

2008-03-28T23:11:46+02:00
voda (Елица Ангелова)

Отново сте щедри към мен, приятели.
Благодаря ви!

2008-03-28T18:00:23+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0