Mar 28, 2008, 8:17 AM  

Неоспоримо

  Poetry » Other
1.1K 1 20

Животът никога не губи

във битката си със човека.

Притиска го със лапи груби,

но път му дава. И пътека.

 

Животът е един спектакъл,

а пък човекът е актьорът.

Сам Бог Съдбата е изпратил,

за да му бъде режисьорът.

 

Тук настояще се играе,

а бъдеще се режисира.

Това е вечният театър,

а сцената му е всемирът.

 


 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Марче. Трогната съм.
  • Вярно е това - Любовта, винаги спасява, такава е нейната сила!
    Прекрасен и силен стих Ели!
    Поздрави!!!
  • Благодаря ти, Анна. Пожеланията ти са много подходящи за момента.
    Сякаш виждаш съдбата ми...
  • Силна страст и силни чувства владеят и вилнеят в душата ти и нека останат жадни и ненаситни! В това е красотата, че си жив! Прегръдка и
  • Отново сте щедри към мен, приятели.
    Благодаря ви!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...