6 may 2012, 10:03

Въздухът от трели пак преля 

  Poesía
759 0 22

 

Копняла бях за малко слънце,

глътка пролет, безкрайна синева,

мечтала бях за люлякови нощи

сред сладък дъх и тишина.

 

Сънувала бях дъжд от цветни пъпки,

уханен допир, разлистена гора,

и палави лалета с ален поглед, 

и капчици от нежна момина сълза.

 

И ето въздухът от трели пак преля, 

запърха с трепет и в сладост всичко избуя, 

наля във ирисите цвят и светлина,

и с устрем новият живот в нас влетя.

 

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??