16 jun 2009, 1:28

Възел

  Poesía
736 0 2

Завързани със възел най-изкусен
са китките на моята кралица.
Напразно затова бих, знам, очаквал
да вземе тя в прегръдки своя рицар.

Да върна свободата ѝ копнея,
та струните на прелестна китара
тя с пръсти белоснежни като дърпа,
със музиката пролет да докара.

Понеже са ръцете ѝ във плен,
в очите ѝ цъфтят уханни рози
и пръскат аромат, но забранен...

"Тоз възел здрав направи кой?", тогаз
попитах с гняв, а тя ми отговори,
със своя нежен глас: "Самата аз..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...