16 jun 2009, 1:28

Възел

  Poesía
734 0 2

Завързани със възел най-изкусен
са китките на моята кралица.
Напразно затова бих, знам, очаквал
да вземе тя в прегръдки своя рицар.

Да върна свободата ѝ копнея,
та струните на прелестна китара
тя с пръсти белоснежни като дърпа,
със музиката пролет да докара.

Понеже са ръцете ѝ във плен,
в очите ѝ цъфтят уханни рози
и пръскат аромат, но забранен...

"Тоз възел здрав направи кой?", тогаз
попитах с гняв, а тя ми отговори,
със своя нежен глас: "Самата аз..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...