Jun 16, 2009, 1:28 AM

Възел

  Poetry
731 0 2

Завързани със възел най-изкусен
са китките на моята кралица.
Напразно затова бих, знам, очаквал
да вземе тя в прегръдки своя рицар.

Да върна свободата ѝ копнея,
та струните на прелестна китара
тя с пръсти белоснежни като дърпа,
със музиката пролет да докара.

Понеже са ръцете ѝ във плен,
в очите ѝ цъфтят уханни рози
и пръскат аромат, но забранен...

"Тоз възел здрав направи кой?", тогаз
попитах с гняв, а тя ми отговори,
със своя нежен глас: "Самата аз..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...