С възхвала за самотни времена

започват сивите ми делници,

с фалшивата илюзия за жена -

самотен Шерп, сред диви ледници.

Със свит до кръв юмрук,

изпадам в мислова агония -

дали пък не оставам тук,

запечатан в тъжна хронология?

С възхвала за самотни времена

са пропити моите чаршафи,

с фалшивата илюзия за жена

в реалност напоена със еснафи!

Блуждая в сивите си делници -

един самотен, странен тип...

Сякаш дните ми са вечни понеделници,

издълбани в древен монолит!