13 мая 2021 г., 00:30

Възхвала за самотни времена

778 0 0

С възхвала за самотни времена

започват сивите ми делници,

с фалшивата илюзия за жена -

самотен Шерп, сред диви ледници.

Със свит до кръв юмрук,

изпадам в мислова агония -

дали пък не оставам тук,

запечатан в тъжна хронология?

 

С възхвала за самотни времена

са пропити моите чаршафи,

с фалшивата илюзия за жена

в реалност напоена със еснафи!

Блуждая в сивите си делници -

един самотен, странен тип...

Сякаш дните ми са вечни понеделници,

издълбани в древен монолит!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...