15 ene 2006, 13:03

Възкресение

  Poesía
1.5K 0 5
Не мога да приема ужасните лъжи,
изморих се вече да прощавам,
не искам повече сърцето да тъжи
и затова вратите му за теб затварям.

Скърбях за тебе от толкова време
и в замяна получих долна измама,
повече няма да нося туй бреме
и на друг ще подаря любовта ми голяма.

Отмих от себе си тъгата и скръбта,
остана рана във сърцето, но зарасна,
за теб забравих и си върнах радостта
и откак те няма съм пак прекрасно.

Като феникс възкръснал от пепелта,
така аз отново да обичам умея,
щастлива съм пак, че открих любовта,
щастлива съм, че се научих да живея.

Превъзмогнах болката от старата любов
и слава богу,че живота си възвърнах,
досега той беше тежък и суров,
а днес сияя-щастието прегърнах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бръм Бръмм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...