15 ene 2006, 13:03

Възкресение

  Poesía
1.5K 0 5
Не мога да приема ужасните лъжи,
изморих се вече да прощавам,
не искам повече сърцето да тъжи
и затова вратите му за теб затварям.

Скърбях за тебе от толкова време
и в замяна получих долна измама,
повече няма да нося туй бреме
и на друг ще подаря любовта ми голяма.

Отмих от себе си тъгата и скръбта,
остана рана във сърцето, но зарасна,
за теб забравих и си върнах радостта
и откак те няма съм пак прекрасно.

Като феникс възкръснал от пепелта,
така аз отново да обичам умея,
щастлива съм пак, че открих любовта,
щастлива съм, че се научих да живея.

Превъзмогнах болката от старата любов
и слава богу,че живота си възвърнах,
досега той беше тежък и суров,
а днес сияя-щастието прегърнах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бръм Бръмм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...