Jan 15, 2006, 1:03 PM

Възкресение

  Poetry
1.5K 0 5
Не мога да приема ужасните лъжи,
изморих се вече да прощавам,
не искам повече сърцето да тъжи
и затова вратите му за теб затварям.

Скърбях за тебе от толкова време
и в замяна получих долна измама,
повече няма да нося туй бреме
и на друг ще подаря любовта ми голяма.

Отмих от себе си тъгата и скръбта,
остана рана във сърцето, но зарасна,
за теб забравих и си върнах радостта
и откак те няма съм пак прекрасно.

Като феникс възкръснал от пепелта,
така аз отново да обичам умея,
щастлива съм пак, че открих любовта,
щастлива съм, че се научих да живея.

Превъзмогнах болката от старата любов
и слава богу,че живота си възвърнах,
досега той беше тежък и суров,
а днес сияя-щастието прегърнах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бръм Бръмм All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...