Възкръсване
Този кръст, Боже, Tвоят и мой е,
и на всички човешки души,
приковани от страстите свои,
на греховните плещи висим.
Светъл пример на шиите носим,
а разпятия сме си сами
и болят като рани въпроси,
от които виновно кървим.
И изкачваме своя Голгота,
всеки миг като стъпка тежи -
само с Теб е осмислен животът,
но защо сме безверни, кажи?
И къде мислим всичко да носим -
и имане, и скъпи коли -
сребърници от Юда ли просим
с фарисейски лукави души?
Нека с Тебе сега да възкръснем
от смъртта на безверния мрак –
и кръвта Ти, дарена на кръста,
да пулсира във вените пак...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
