ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
May 5, 2013, 3:35 PM

Възкръсване 

  Poetry » Love
960 0 16

Този кръст, Боже, Tвоят и мой е,
и на всички човешки души,
приковани от страстите свои,
на греховните плещи висим.

Светъл пример на шиите носим,
а разпятия сме си сами
и болят като рани въпроси,
от които виновно кървим.

И изкачваме своя Голгота,
всеки миг като стъпка тежи -
само с Теб е осмислен животът,
но защо сме безверни, кажи?

И къде мислим всичко да носим -
и имане, и скъпи коли -
сребърници от Юда ли просим
с фарисейски лукави души?

Нека с Тебе сега да възкръснем
от смъртта на безверния мрак –
и кръвта Ти, дарена на кръста,
да пулсира във вените пак...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??