5 ago 2013, 21:01  

Възлесто небе... 

  Poesía
628 0 24

                                           ... ти усе забудеш...

 

Душата ми е възлесто небе
от няколко причини да те искам
от залези и влюбено море
което тишината ми разплисква...

 

... и пясък е и вятър и скали
и всичките причини да остана –

от толкова неистини боли

а мостовете винаги са малко...

Душата ми е празна като плик

изпратен без адрес и без посока

и вплитам те в клавишите до вик
до следващата в дланите ти болка...

 

... и нищо че отдавна не вали

с една следа съм повече в косите...

душата ми е възлесто небе

завинаги заглъхнало в очите ти...

 

 

 

 

 



© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • понеже първоначално края имаше друг нюанс... но щеше да натежи - затова го промених... и не съм видяла... а се зачетох в думите на Валя и така го видях... както и да е...

    Много благодаря на всички!
  • Много ми хареса!И стилно и силно!Аплодисменти!
  • Понякога коментарите са излишни.
    Прекрасно!
  • Знаеш ли, Beti, още снощи прочетох няколко пъти този шедьовър. Нямаше още нито един коментар. Всичко ми се изля като песен и докосна душата ми, но някак си губех ритъм точно в последния ред. Виждам промяната и абстрахирайки се от всички коментари до тук, все още не мога да открия най-подходящите суперлативи, с които да изкажа своето възхищение!!! Естествено прослушах и песента, която допълни моя възторг и въодушевление!!! Поздрави!!!
  • Много чувствено...Браво!
  • ... аз благодаря!
  • И днес те прочетох,беше наслада за сърцето и ума!Благодаря ти!
  • Благодаря ви за хубавите думи!
    Златина!
  • Бети, ти пристигаш при нас, за да ни научиш на невидимите неща. Благодаря ти за откритията!
  • Копринен стих от копринена душа! Възхита!
  • Чудесно!
  • Като ласка на коприна е. И като зов на птица.
  • !!!
  • Много!
  • Винаги са много красиви думите ти, Дочка!
    ...
    Благодаря ти, Венцислав!
  • Какво небе само...
    Много!
  • Разплиска тишината ми...Мълча.
    И само мисълта ми тихо хлипа.
    В притворените клепки на нощта
    напразно възлите опитах да разплитам...

    Вълшебница си, Бети!
  • Радвам се да те видя, Валя!

    Такова е в мен, Ани и си права в усещанията си... а песента е специална... затова...

    Благодаря на всички за споделеното!
  • Много силен стих!
  • О Бети, стиха с песента... вълшебно е!!!
  • От толкова неистини боли
    а мостовете винаги са малко...Прекрасна поезия,Бети!
  • Напоследък пишеш със силно изразено чувство. Написаното не оставя само усещане, а е повече конкретно и ясно, не преминава като вятър, а като сила... Поне така го усещам аз, а знаеш, че следя творчеството ти.
    Много ми хареса песента, допълва се с думите ти.
  • душата ми е възлесто небе
    завинаги заглъхнало се в очите ти...

    Хубав!
Propuestas
: ??:??