Aug 5, 2013, 9:01 PM  

Възлесто небе...

  Poetry
830 0 24

                                           ... ти усе забудеш...

 

Душата ми е възлесто небе
от няколко причини да те искам
от залези и влюбено море
което тишината ми разплисква...

 

... и пясък е и вятър и скали
и всичките причини да остана –

от толкова неистини боли

а мостовете винаги са малко...

Душата ми е празна като плик

изпратен без адрес и без посока

и вплитам те в клавишите до вик
до следващата в дланите ти болка...

 

... и нищо че отдавна не вали

с една следа съм повече в косите...

душата ми е възлесто небе

завинаги заглъхнало в очите ти...

 

 

 

 

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • понеже първоначално края имаше друг нюанс... но щеше да натежи - затова го промених... и не съм видяла... а се зачетох в думите на Валя и така го видях... както и да е...

    Много благодаря на всички!
  • Много ми хареса!И стилно и силно!Аплодисменти!
  • Понякога коментарите са излишни.
    Прекрасно!
  • Знаеш ли, Beti, още снощи прочетох няколко пъти този шедьовър. Нямаше още нито един коментар. Всичко ми се изля като песен и докосна душата ми, но някак си губех ритъм точно в последния ред. Виждам промяната и абстрахирайки се от всички коментари до тук, все още не мога да открия най-подходящите суперлативи, с които да изкажа своето възхищение!!! Естествено прослушах и песента, която допълни моя възторг и въодушевление!!! Поздрави!!!
  • Много чувствено...Браво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...