Възлесто небе...
... ти усе забудеш...
Душата ми е възлесто небе
от няколко причини да те искам
от залези и влюбено море
което тишината ми разплисква...
... и пясък е и вятър и скали
и всичките причини да остана –
от толкова неистини боли
а мостовете винаги са малко...
Душата ми е празна като плик
изпратен без адрес и без посока
и вплитам те в клавишите до вик
до следващата в дланите ти болка...
... и нищо че отдавна не вали
с една следа съм повече в косите...
душата ми е възлесто небе
завинаги заглъхнало в очите ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
понеже първоначално края имаше друг нюанс... но щеше да натежи - затова го промених... и не съм видяла... а се зачетох в думите на Валя и така го видях... както и да е...
