На Самюел Бекет
Защото възможността,
когато изоставиш,
навлизаш в нямата пустиня,
безплодна от излишни думи…
Абортът е жестока драма –
прекършена възможност за живот,
безплодието пък е пустота,
лишена от възможност,
а ти над двете разсъждаваш,
приемайки абсурда за начало?!
Съгласен съм с тебе, Самюел,
че леглото на липсата
не носи никаква възможност
и тягостното отсъствие,
превърнало се в жестоки куки,
домъква ужаса на “винаги”,
чрез който бързо разбираш
какво значи взривена възможност.
Тогава те връхлитат
старите любови
като възбудена съвест,
която започва да ругае
чрез думите на любимия човек,
защото той е собствената ти душа
и възможността се подменя
от очакването
на глухата надежда
в мига на онова “скоро”,
което никога не идва,
но съществува като потребност,
оцветена от черното и бялото,
които говорят
с гласа на необходимостта
да влезеш в света на възможността.
Открил новата възможност,
ти откриваш пътищата,
по които можеш да тръгнеш,
но ти трябва избор,
за превръщане
на възможността в действителност
и затова ти казвам приятелски:
избери огнедишащия път на любовта,
за който си открил невинност
в душата си
чрез чуждите очи,
в които си се преоткрил,
но не, както казва Самюел,
за последно,
а като първи път,
огрян от лъчите на невинността,
която е възможна
в трепета на споделеността.
Сега ти си възхитен и очарован
от това, че си открил себе си,
но знаеш вече,
че това е непосредствена невинност,
като продукт на твоето прераждане,
което ще пазиш като постигната вечност.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados