Възпяване
Още не мога да възпея радостта,
да проникна, да надникна в същността.
Радвам се, че посрещнах съдба,
когато в мен една надежда не умря.
Небесна светлина изградих,
за да построя мост, който заградих.
Моята яснота от векове сълзи,
и моята болка, още ли боли?
От моята ръка вземи,
една надежда или вяра остави.
За да мога да вървя по пътя,
който с радост продължих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados
