23 ago 2020, 7:37

Възпяване 

  Poesía » Otra
1132 2 2

Още не мога да възпея радостта,
да проникна, да надникна в същността.
Радвам се, че посрещнах съдба,
когато в мен една надежда не умря.

Небесна светлина изградих,
за да построя мост, който заградих.
Моята яснота от векове сълзи,
и моята болка, още ли боли?

От моята ръка вземи,
една надежда или вяра остави.
За да мога да вървя по пътя,
който с радост продължих.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??