23.08.2020 г., 7:37 ч.

Възпяване 

  Поезия » Друга
854 2 2

Още не мога да възпея радостта,
да проникна, да надникна в същността.
Радвам се, че посрещнах съдба,
когато в мен една надежда не умря.

Небесна светлина изградих,
за да построя мост, който заградих.
Моята яснота от векове сълзи,
и моята болка, още ли боли?

От моята ръка вземи,
една надежда или вяра остави.
За да мога да вървя по пътя,
който с радост продължих.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??