Възпяване
Още не мога да възпея радостта,
да проникна, да надникна в същността.
Радвам се, че посрещнах съдба,
когато в мен една надежда не умря.
Небесна светлина изградих,
за да построя мост, който заградих.
Моята яснота от векове сълзи,
и моята болка, още ли боли?
От моята ръка вземи,
една надежда или вяра остави.
За да мога да вървя по пътя,
който с радост продължих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Владимирова Все права защищены
