24 feb 2021, 7:40

Възраст 

  Poesía » Otra
284 0 2

Отдавна минах петдесет, изтече младостта 

хей така между другото

с усмивки песни и любов

надвила хребета на времето.

 

И ето ме сега и тук

в очакване неистово на новото

открила своя хоризонт в мечти

и много вярваща във силаъа на словото..

 

Уверено вървя напред

какво ще срещна аз не зная,

но вярвам, че е най-доброто то,

а теб ще срещна някъде в безкрая.

 

Вярвам в силата на всеки  звук

и вече съм като акордирано пиано,

подредило черно белите клавиши

в своя хармонична песен.

 

И очаквам пролетта, със стаената надежда 

да бликне слънчев лъч,

да стане светло и  да се роди Живота

в пролетна одежда, облял  със свтлината си света!

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??