24 feb 2021, 7:40

Възраст

  Poesía » Otra
589 0 2

Отдавна минах петдесет, изтече младостта 

хей така между другото

с усмивки песни и любов

надвила хребета на времето.

 

И ето ме сега и тук

в очакване неистово на новото

открила своя хоризонт в мечти

и много вярваща във силаъа на словото..

 

Уверено вървя напред

какво ще срещна аз не зная,

но вярвам, че е най-доброто то,

а теб ще срещна някъде в безкрая.

 

Вярвам в силата на всеки  звук

и вече съм като акордирано пиано,

подредило черно белите клавиши

в своя хармонична песен.

 

И очаквам пролетта, със стаената надежда 

да бликне слънчев лъч,

да стане светло и  да се роди Живота

в пролетна одежда, облял  със свтлината си света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...