Feb 24, 2021, 7:40 AM

Възраст

  Poetry » Other
588 0 2

Отдавна минах петдесет, изтече младостта 

хей така между другото

с усмивки песни и любов

надвила хребета на времето.

 

И ето ме сега и тук

в очакване неистово на новото

открила своя хоризонт в мечти

и много вярваща във силаъа на словото..

 

Уверено вървя напред

какво ще срещна аз не зная,

но вярвам, че е най-доброто то,

а теб ще срещна някъде в безкрая.

 

Вярвам в силата на всеки  звук

и вече съм като акордирано пиано,

подредило черно белите клавиши

в своя хармонична песен.

 

И очаквам пролетта, със стаената надежда 

да бликне слънчев лъч,

да стане светло и  да се роди Живота

в пролетна одежда, облял  със свтлината си света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дафина Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...