Възраст
Отдавна минах петдесет, изтече младостта
хей така между другото
с усмивки песни и любов
надвила хребета на времето.
И ето ме сега и тук
в очакване неистово на новото
открила своя хоризонт в мечти
и много вярваща във силаъа на словото..
Уверено вървя напред
какво ще срещна аз не зная,
но вярвам, че е най-доброто то,
а теб ще срещна някъде в безкрая.
Вярвам в силата на всеки звук
и вече съм като акордирано пиано,
подредило черно белите клавиши
в своя хармонична песен.
И очаквам пролетта, със стаената надежда
да бликне слънчев лъч,
да стане светло и да се роди Живота
в пролетна одежда, облял със свтлината си света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дафина Николова Все права защищены
