Възстановяване

3 jun 2014, 21:16

Poesía » De amor

1001 0 1

Загубих си усмивката
по пътя към тъгата,
но връщам се назад,
към смисъла на нещата.
Че не заслужаваш
в очите да те гледам дори,
всичко си ми казал
и в мен вече нищо не гори.
Искаше свобода,
и тайни от мен да имаш,
а сега търсиш любовта
и дали обичам те ме питаш.
Не те искам вече,
всичко ми горчи.
Не съм онова наивно човече,
няма ги в сърцето твоите следи.
Хайде, тръгвай.
Нямаш място тук!
Вземи си сълзите,
защото чакам някой друг.
В живота е така -
болка щом причиниш,
рано или късно
за нея ще платиш.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sevgimizi (Лора)

2014-06-03T23:39:45+03:00

Страшно много ми хареса!!Вижда се как всичко ти идва от сърцето и душата!!Много много смислено, красиво, изпълнено със съдържание, смисъл, сила!!Накараме да се доближа до това, което преживява душата ти!! Изразите, думите, идеята, посланието- всичко е страхотно!!Много ми хареса-"наивно човече" и краят е превъзходен!!БРАВО!!!