3.06.2014 г., 21:16

Възстановяване

1.3K 0 1

Загубих си усмивката
по пътя към тъгата,
но връщам се назад,
към смисъла на нещата.
Че не заслужаваш
в очите да те гледам дори,
всичко си ми казал
и в мен вече нищо не гори.
Искаше свобода,
и тайни от мен да имаш,
а сега търсиш любовта
и дали обичам те ме питаш.
Не те искам вече,
всичко ми горчи.
Не съм онова наивно човече,
няма ги в сърцето твоите следи.
Хайде, тръгвай.
Нямаш място тук!
Вземи си сълзите,
защото чакам някой друг.
В живота е така - 
болка щом причиниш,
рано или късно
за нея ще платиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшно много ми хареса!!Вижда се как всичко ти идва от сърцето и душата!!Много много смислено, красиво, изпълнено със съдържание, смисъл, сила!!Накараме да се доближа до това, което преживява душата ти!! Изразите, думите, идеята, посланието- всичко е страхотно!!Много ми хареса-"наивно човече" и краят е превъзходен!!БРАВО!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...