3 июн. 2014 г., 21:16

Възстановяване

1.3K 0 1

Загубих си усмивката
по пътя към тъгата,
но връщам се назад,
към смисъла на нещата.
Че не заслужаваш
в очите да те гледам дори,
всичко си ми казал
и в мен вече нищо не гори.
Искаше свобода,
и тайни от мен да имаш,
а сега търсиш любовта
и дали обичам те ме питаш.
Не те искам вече,
всичко ми горчи.
Не съм онова наивно човече,
няма ги в сърцето твоите следи.
Хайде, тръгвай.
Нямаш място тук!
Вземи си сълзите,
защото чакам някой друг.
В живота е така - 
болка щом причиниш,
рано или късно
за нея ще платиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно много ми хареса!!Вижда се как всичко ти идва от сърцето и душата!!Много много смислено, красиво, изпълнено със съдържание, смисъл, сила!!Накараме да се доближа до това, което преживява душата ти!! Изразите, думите, идеята, посланието- всичко е страхотно!!Много ми хареса-"наивно човече" и краят е превъзходен!!БРАВО!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...