22 ene 2017, 12:26

Взаимност

608 1 8

Времето спира

и се заслушва в притихналата ми душа.

Отново се потапям в аромата на цветята

и никаква надпревара с никого за нищо.

Само природата се слива с мен.

Пречиства затлачената ми гръд.

           Открехва радостта

и извора на чувствата бликва.

С жаден поглед поглъщам топлината

и оставям уханието на земята да ме сгрее.

За такава взаимност ненужни са парите,

а само частица време

и в него някой да се отправя

по тревясалата пътека на душата ми

към мен самата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за направеният коментар
  • Хубаво е - спокойствие и мъдрост лъхат от редовете! Прочетох с удоволствие!...
  • Благодаря ти Еси за коментара.Лек ден желая
  • Много е хубаво, Йонче! Струи копнеж и спокойствие. Въздейства. Поздрави!
  • Благодаря Младен за добрия коментар, Лек ден желая

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...