yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
22 ene 2017, 12:26

Взаимност 

  Poesía » Civil, Verso libre
434 1 8

Времето спира

и се заслушва в притихналата ми душа.

Отново се потапям в аромата на цветята

и никаква надпревара с никого за нищо.

Само природата се слива с мен.

Пречиства затлачената ми гръд.

           Открехва радостта

и извора на чувствата бликва.

С жаден поглед поглъщам топлината

и оставям уханието на земята да ме сгрее.

За такава взаимност ненужни са парите,

а само частица време

и в него някой да се отправя

по тревясалата пътека на душата ми

към мен самата.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за направеният коментар
  • Хубаво е - спокойствие и мъдрост лъхат от редовете! Прочетох с удоволствие!...
  • Благодаря ти Еси за коментара.Лек ден желая
  • Много е хубаво, Йонче! Струи копнеж и спокойствие. Въздейства. Поздрави!
  • Благодаря Младен за добрия коментар, Лек ден желая
  • Много хубаво стихотворение /слагам в Любими/. Неусетно разтваря портите на душата и едно светло настроение навлиза в нея. Млад човек едва ли би почувствал пълноценно тази изповед, тъй като няма все още сетивност за нея. Поздравявам те, Йонка!
  • Благодаря ти Силве за коментара
  • Топло и въздействащо! Прекрасен финал!
    "а само частица време
    и в него някой да се отправя
    по тревясалата пътека на душата ми
    към мен самата."
Propuestas
: ??:??