22 ene 2017, 12:26

Взаимност

613 1 8

Времето спира

и се заслушва в притихналата ми душа.

Отново се потапям в аромата на цветята

и никаква надпревара с никого за нищо.

Само природата се слива с мен.

Пречиства затлачената ми гръд.

           Открехва радостта

и извора на чувствата бликва.

С жаден поглед поглъщам топлината

и оставям уханието на земята да ме сгрее.

За такава взаимност ненужни са парите,

а само частица време

и в него някой да се отправя

по тревясалата пътека на душата ми

към мен самата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за направеният коментар
  • Хубаво е - спокойствие и мъдрост лъхат от редовете! Прочетох с удоволствие!...
  • Благодаря ти Еси за коментара.Лек ден желая
  • Много е хубаво, Йонче! Струи копнеж и спокойствие. Въздейства. Поздрави!
  • Благодаря Младен за добрия коментар, Лек ден желая

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...