Взаимност
Времето спира
и се заслушва в притихналата ми душа.
Отново се потапям в аромата на цветята
и никаква надпревара с никого за нищо.
Само природата се слива с мен.
Пречиства затлачената ми гръд.
Открехва радостта
и извора на чувствата бликва.
С жаден поглед поглъщам топлината
и оставям уханието на земята да ме сгрее.
За такава взаимност ненужни са парите,
а само частица време
и в него някой да се отправя
по тревясалата пътека на душата ми
към мен самата.
© Йонка Янкова All rights reserved.
