22 mar 2006, 23:28

Вземи ме

  Poesía
1.2K 0 10
Вземи ме,ето ме цяла,
докато още не съм се разпаднала...
Чувам гласа ти топъл и нежен,
който във мен се разлива...
Толкова много не съм пожелавала
никога ,никого ,искам те!
Toлкова дълго те чакам,
за да ти кажа,обичам те!
Целувай ме нежно,като магия
докосвай ме с цялата си любов!
Искам да видя твоята усмивка,
как се усмихваш на мен!
Вземи ме,аз съм на късчета
цялата ,всяко парченце е стон.
Стена от болка и от желания
непознати,които растат всеки ден.
Аз ли съм тази,която разлистена
от многоцветия нежно шепти,
после притихвам,тиха,смълчана,
и от любов ме боли.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...