Вземи ме
докато още не съм се разпаднала...
Чувам гласа ти топъл и нежен,
който във мен се разлива...
Толкова много не съм пожелавала
никога ,никого ,искам те!
Toлкова дълго те чакам,
за да ти кажа,обичам те!
Целувай ме нежно,като магия
докосвай ме с цялата си любов!
Искам да видя твоята усмивка,
как се усмихваш на мен!
Вземи ме,аз съм на късчета
цялата ,всяко парченце е стон.
Стена от болка и от желания
непознати,които растат всеки ден.
Аз ли съм тази,която разлистена
от многоцветия нежно шепти,
после притихвам,тиха,смълчана,
и от любов ме боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени