Вземи си своето
Нещо у мен боде очите ти
Усещам как около мене трудно дишаш
Нищо у мен не намираш за истинско
И виждаш моите мъгли на ярка светлина
Очите ти са стъклени
и в тях се отразява твоя свят свещен
Където моите ръце докосват пътя ти
Но ти не виждаш мен...
И нищо в мен не може да се види
Аз знам че се страхуваш от тази слепота
Знам че е така Дано да е така
Нещо у мен пари ръцете ти
Нещо у мен винаги ще бъда тайна за душата ти
Слепец си ти за мойте цветни сънища
Не ме поглеждай пак със пустота
Ще ослепиш и тъмнината си...
Последната която те обича
Аз бях дотук
Вземи си тъмнината!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Златанова Todos los derechos reservados
