Wake up sad
Любовта се държи като помияр,
риташ го, а той идва за още.
Остарях с няколко хиляди години,
чакайки те да се върнеш,
като лош спомен от детството.
Костите ме болят,
искам да съм на фентанил,
аз съм ковчег за душата,
ти си адски кух,
ще хвърлям пръст,
докато не ти напълня празното.
И ако умрем един след друг,
поне няма да се будя повече тъжна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивона Иванова Todos los derechos reservados
