Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
17 ago 2017, 8:45

Wake up sad 

  Poesía » Verso libre
325 1 3

Любовта се държи като помияр,
риташ го, а той идва за още.
Остарях с няколко хиляди години,
чакайки те да се върнеш,
като лош спомен от детството.
Костите ме болят,
искам да съм на фентанил,
аз съм ковчег за душата,
ти си адски кух,
ще хвърлям пръст,
докато не ти напълня празното.
И ако умрем един след друг,
поне няма да се будя повече тъжна.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знаеш, че много ми харесва как пишеш...
  • Много интересно откритие е това :
    "Любовта се държи като помияр,
    риташ го, а той идва за още"
    и като цяло много ми хареса творбата.
  • Днес Ромео не мисли да умира с Жулиета...
    Смъртта е сигурна! Любовта е търсена несрета.
Propuestas
: ??:??