Aug 17, 2017, 8:45 AM

Wake up sad 

  Poetry » Free verse
326 1 3

Любовта се държи като помияр,
риташ го, а той идва за още.
Остарях с няколко хиляди години,
чакайки те да се върнеш,
като лош спомен от детството.
Костите ме болят,
искам да съм на фентанил,
аз съм ковчег за душата,
ти си адски кух,
ще хвърлям пръст,
докато не ти напълня празното.
И ако умрем един след друг,
поне няма да се будя повече тъжна.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Знаеш, че много ми харесва как пишеш...
  • Много интересно откритие е това :
    "Любовта се държи като помияр,
    риташ го, а той идва за още"
    и като цяло много ми хареса творбата.
  • Днес Ромео не мисли да умира с Жулиета...
    Смъртта е сигурна! Любовта е търсена несрета.
Random works
: ??:??