Думите нашепват любовта,

но тя е лесно наранима...

От думи, които свързвам със неща.

които сякаш правят ме забележима!

Думите нашепват доброта,

но тя е лесно обяснима...

От действия и думи, казани в нощта,

които сякаш правят ме незабележима!

Думите нашепват младостта...

Моят страх... от моите уста,

Но те не спират младостта,

която желая да споделя...

Моя, Твоя Свят да осветя!

И в Света да я внедря!

...

Пожелавам Ти да Намериш

Това, което търсиш!

Любовта, която заслужаваш!

Смелостта, с която ме даряваш!

Думите, нашепващи за лекота,

спокойствие и тишина...

В която аз откривам щастието

(Когато стане черно зрението)...

А думите,

говорещи за любовта...

В която Тя живее знатна...

Ще се появят

В тишината на смъртта,

където Тя лежи като змия!

Но аз оставам...

В моя свобода!

С позлатените крила

На вечна Светлина...

И даже ако аз умра

В пълна тишина,

Ще те напътствам

И ще те обичам...

Мой мил образ,

Моя скъпа светлина...

Посветено на П.Д.М.